Бурунди, Руанда, Франция - три страни, които се преплитат в живота на писателя и музикант Гаел Фей, и са основа за двата му романа, високо оценени от критиката и читателите. За последния - "Жакаранда"(Jacaranda), излязъл през август т.г., авторът спечели френското литературно отличие "Ренодо”. Фей достигна и до краткия списък на претендентите за тазгодишния приз "Гонкур".

Гаел Фей е на 42 години, роден е в Бурунди, като майка му е от съседна Руанда, а баща му - от Франция. От малък пише стихове, но успява първо да пробие в артистичните среди във Франция като хип-хоп изпълнител. "Поезията е част от механиката на живота", казва той, цитиран от електронното издание lithub.com.

Фей реди рими в текстовете на песните си, като акцент е социалното неравенство, а в двата си романа разказва за живота на хората в раздираните от вътрешни конфликти Бурунди и Руанда. 

Писателят Боян Ангелов запали днес „Огъня на поезията“ в Смолян, с което бе открит Празника на поезията в града. На откриването присъстваха 15 творци от различни градове на страната. Сред тях са Петко Каневски, Демир Демирев, Боян Ангелов, Елена Алекова, Христина Димитрова, Трендафил Василев.

"Смолян за осми път е престолнина на българската поезия. Организираме този празник с огромно желание, защото носи духовен престиж на нашия град. И вече осем празника са минали през площадите на града“, каза Светозар Казанджиев, председател на Клуба на дейците на културата в Смолян. Той припомни, че първият "Огън на поезията" е запален от Младен Исаев, вторият - от Блага Димитрова като вицепрезидент на Република България, третият – от Любомир Левчев, четвъртият – от Георги Константинов, петият – от Димитър Златев, шестият – от Ганчо Керечев, а седм

Книга на Даниел Фокас изследва изображения на животни и фантастични същества върху средновековни паметници по българските земи. Това съобщават от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН).

Изследването е развито в две главни насоки – на събиране и изучаване на наличния визуален фонд и опит за цялостна интерпретация на символика му в културния контекст на епохата.

Книгата „Изображенията на животни и фантастични същества в изкуството по българските земи ХІ – ХІV век“ е изпълнена със сведения и тълкувания, попълва празнини в историята на нашето изкуство и същевременно представя в по-популярна форма информацията за този дял от наследството ни, чрез което да го направи достъпен и за най-широк кръг читатели, посочват от ИЕФЕМ-БАН.

Даниел Фокас е доктор по изкуствознание, изследовател в Института за етнологи

Шестнайсет творби са подадени до момента в конкурса за написване на пиеса на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол. Приемането на творби продължава до 1 декември т. г. Това съобщи директорът на Държавния куклен театър „Георги Митев – Жоро“ в Ямбол Елена Дойчева. 

Конкурсът се организира за 12-и път и е единственият у нас за написване на нови куклено-театрални пиеси. Получените творби до момента са както на млади, така и на утвърдени български автори, посочи още директорът на Ямболския куклен театър, който е организатор на творческата надпревара.

„Надяваме се и още пиеси да дойдат. Веднага след това ще започне работа журито по драматургията. Едновременно с това имаме назначен и селекционер за спектаклите, които ще влязат в програмата на фестивала – театроведът Тинка Николова от Съюза на артистите

Александър Теодоров-Балан е роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян Балан е от голям род от Сливен. Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков. Началното си образование Александър Теодоров-Балан започва в местното училище в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно училище в град Комрат. Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 г. той е приет в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович.

Балан учи славянска и чешка филология в Карловия университет

Александър Теодоров-Балан пристига в София през 1878 г. и е назначен